1

АЛЛАХ – ЛУННИЯТ БОГ http://www.nccg.org/islam/Islam01-Allah.html

http://www.biblebelievers.org.au/islam.htm#Arabian%20Sources (Извадки от “Ислямската Инвазия” от д-р Робърт Morey ; 1992 ISBN 0-89081-983-1)

За истинския произход на "Аллах": Археологическите източници

казват: A. името на Бог в Библията Богът в Стария завет е известен като YHWH ( ) или, когато се изговори

с правилните гласни е “Яхве”. Това се превежда като “Той-единствено съществуващият” и се извлича от иврит. изр. háwáh, което означава “да съществува”. Както Аллах е името на Бога в мюсюлманското “Свещено писание”, или “Корана”, така и Яхве (Yahweh) е името на Бога в написаното на иврит “Свещено писание”, Библията. Особено интересен и значим е фактът, че никога Яхве не се появява като име на божество извън Библията. Няма данни, никъде, при друго племе, народ, или религия, да се изоплзва името Яхве. Така че имито на Бога, в запис на хебрев е уникален за Библията и за неговите избраници. От това само ние може да се заключи, че името “Яхве” не е заимствано от друга култура или религия. Това става ясно и безспорно от откровението в Библията.

Твърди се от мюсюлманите, че Аллах е Бог от Библията и че той се споменава в свещените текстове. Това е абсолютно невярно. Името "Аллах" не се появява нито веднъж в Стария или Новия завет. Единственият път, когато Бог се нарича по име в Стария Завет, това е Яхве (което означава “Този който е”) или като съкр., Яах (YAH). [Да се има предвид, че “Йехова” не е библейско име на Бога, а е най-вече “създадено” от евреите, които са се страхували да се произнесат неговото име, и затова използват комбиниране на съгласните YHWH с гласните от “Адонай”, което означава “Господар”].

Думата “алах” (Alah) съществува в иврит, но не и като име или название което се отнася до Бога. Тя има три основни значения: (а) да проклина, кълна се, или заклевам; (б) да се оплаквам (плача), моля се, и (в) да възникне, издигам се, извисявам се, и др. Това е безспорен факт, и “Аллах” не съществува като име на Бога, или дори на обикновен човек, споменат в написаното на иврит Св. писание. Думата “алах” или “Аллах” не се среща и в преведния на гръцки Нов завет. Напълно безпочвено е твърдението, че “Аллах” е името на Бог в Библията, без да се потвърждаваот нито една улика. Бог винаги е бил известен като Яхве, или (много по-рядко) - в съкр. вариант Ях.

Мюсюлманските учени са отишли твърде далеч и твърдят, че на арабски “Аллах” всъщност е аналог на, същата дума позната в иврит като “Елоах” (Eloah), което не е име, се превежда просто като “Бог”. Думите “Ел” и “Елохим” се превеждат много по-общо като божество изобщо, езически божества, идоли, или дори и смъртни, хора-съдии. Именно поради тази причина, е известно, че мюсюлманските апологети се дразнят особено, когато другите мюсюлмани говорят за “Бог” вместо за “Аллах”, защото думата “Бог” може да се отнася за всеки бог и религията. Те признават, че Аллах е подходящо име, което разграничава Бога на мюсюлманите от останалите богове, на евреите и християните, или боговете на индусите и в другите религии. “Елоах” (Eloah) във всеки случай, е производно на думата “Ел” и нейната форма в мн. ч. “Елохим”, което звучи близко до “Аллах”. Названието на Името Елоах, като синоним на “Аллах” изобщо не е популярно сред мюсюлманите, но обикновено го използват, само когато агитират своята религия

2

сред евреите и християните, за да приемат исляма. Ако се признесе, че “Елоах е моя Бог и Мохамед е негов пророк” то това не се приема за формула удостовяраваща, че произнеслият я, е приел исляма!

Има и друг думи, производни на корена *El-, отнасящи се за “Бог” в Стария Завет, който звучи подобно на Аллах, и това е Елах (Elah). Но тя сеизползва сма оп отношение на пророците Езра, Даниел (Данаил) и веднъж от Еремия. При това не е собствено име, а всъщност означава “дъб” и по този начин се използва за почитаните от езичниците свещени дървета и идоли. За мюсюлманина е недопостимо да се свързва Аллах с идол.

Дори ако мюсюлманските учени-теолози бяха прави за Елоах (Eloah) (което е категорично отхвърлено), ние тогава ще бъдат изправени пред дилемата, че Бог има две собствени имена - Яхве и Елоах / Аллах - което противоречи на собственото “божие свидетелство” в Стария завет, че “Той е единствен” и е известен само като Яхве. Името Яхве е залегнало в третата заповед:

“Да не се употребява името Яхве ( ), името на Бог [Елохим] напразно. (Ex.20: 7)”

Думата "напразно" на иврит е “shoaw”, което означава “да се втурне през, да донесе опустошение, безполезност, или съсипия”. С други думи, това е святото име стоящо над всички имена. Това име не трябва да се хули (Lev.24: 16) или опетнява. То трябва да се споменава, само с благоговеен страх, защото това е същината на Истинския и Единствен Бог.

Католиците и протестантите се отнасят с презрение към това име, което преиначават на “Йехова” и под което разбират “лъжлив, неистински бог”, дори е възникнала и цяла секта, църква наричаща се “Свидетелите на Йехова”, използващи това лъжливо име. Библията учи “от кора до кора”, че истинското име на Бог, е Яхве, и това е от съществено значение за спасението. Той е споменат още в самото начало на Библията като “Яхве е създател, направил земята и небето” (Gen.2: 4).

Едно нещо, с което повечето мюсюлмани и християни не са запознати е, че името на истинския Бог не е равностойно на името на Исус. За повечето християни са по-скоро “неудобно” да научат, че “Исус” не е истинското име на Христос, както е известен на всички. Във времето на Новия Завет, името “Исус” не е известно. Дори и Мария (Мириям) не би повярвала, че има син, наречен Исус, тъй като неговото име не е Исус, а Йешуа (Yah'shua).

Исус е гръцка дума Ἰησούς. Буквата “Ἰ” дори не съществува в иврит. Знаем че архангел Гавраил казал на Мария / Мириям, че името на Месията, което е дадено от самия Всемогъщи Бог, е от особено значение. Той съобщава с точнот значение на това пророческо име. Гавраил казве че това име означава: “Той ще спаси народа си от греховете му”. Или всеки запознат с езика хебрев (староеврейски) ще го произнесе, както е дадено през устата на Гавраил: Y'SHUA или YAH'SHUA. В буквален превод това означава “Ях спасява”, а Ях не е нищо друго, освен съкр. форма на божието име Яхве. Вижда се че истинското име на Бога е запазена дори и в името на Христос, защото е Ях / Яхве – е този който спасява. Името “Исус” е неточна гръцка транскрипция на “Яхве спестява”.

Писанията следователно не само за запазили истинското име на Бога - Яхве, но го свързват със святото име на Месия, както добре е известно (гр.Христос е

3

букв.превод на стр.евр. יח ש Това не е .(Машия – богопомазан1, или Месия) מслучайно и има голямо пророческо значение. Днес вече все повече вярващи разбират че Йехова е невярно и лъжливо име, и също разбират че Исус е деформирана, гърцизирана форма на истинското име Йеишуа (Yah'shua), както го съобщава Св. писание. Християните са виновни за засенчването на истината чрез приемането на деформираноти гърцизирано предаване на Божието име.

Но какво общо има това с въпроса за Аллах? Причината, поради която се спираме на този въпрос, е да се покаже и подчертае, истинското библейския името на Бога, да се изясни и разбере предлно ясно, че винаги е бил известен само и единствено като Яхве, тъй както се е поризнасяло на времето. И докато има някои повърхностни сходства със арабското “Аллах” смисъла и историческия произход е доста, доста по-различен.

Б. Произходът на името на Аллах Думата "Аллах" идва от арабското словосъчетане, “ал-илах”. Al е

определителен член "той", а ilah е арабската дума за “Бог”, т.е. означава Бог. Това име означава просто бог, божество и е от един произход с познатото в иврит El – бог, като общо понятие, божество. Думата Аллах е чисто арбаска, а не е чужда дума (която би трябвало да бъде заета от написаната на иврит Библията), така че “Аллах” е чисто арабски термин, използван изключително във връзка с арабско божество. “Енциклопедията на религиите” казва: “Аллах е предислямско име ... съответстващо на вавилонския бог Бел”. (ред. James Hastings, Edinburgh, T. & T. Clark, 1908, I: 326).

Пределно ясно е, че мюсюлманите трудно могат да бъдат убедени в това, така че ще посочим много цитати и археологически доказателства, по въпроса. Въпреки, че тази информация не ще бъде приятна за вярващите (а не разсъждаващи аналитично) читатели, е необходимо да се погледне истината в очите. Фактите са си факти, и доказателствата очевидни, освен ако не се изостави всякаква логика, и здрав разум, което е типично за религиозните фанатици.

• "Аллах е дума намерена ... в арабски надписи преди исляма" ( Encyclopedia Britannica , I: 643 )

• " Арабите, преди времето на Мохамед, са имали и почитали върховен бог наречен Аллах" ( Енциклопедия на исляма, изд. „Houtsma” , Arnold, Basset, Hartman; Leiden: E.J.Brill, 1913, I:302)

• " Илах (Ilah) ... се появява в предислямската арабска поезия ... по честота на използване, думата Ал Илах, преминала в Аллах, често се засвидетелства в предислямската поезия " ( Енциклопедия на исляма: Encyclopedia of Islam, eds. Lewis, Menage, Pellat, Schacht; Leiden: E.J.Brill, 1971, III:1093)

• "Името Аллах датира преди Мохамед" (Енциклопедия на световната митология и легенди. ed. Anthony Mercatante, New York, 1983, I:41)

• Произходът на тази дума (Аллах) е свързан с предмюсюлманския период. Аллах не е често срещано име, и означава "Бог" (или "божество"), и мюсюлманина трябва да използва друга дума или форма, ако иска да се посочи названието на всеки различен от собствената му религия бог" ( Енциклопедия на религията и етиката , изд. James Hastings , Edinburgh : T & T Clark , 1908 , I: 326 ) 1 Помазването на даден човек е символ на това, че Светия дух идва върху този човек и го прави способен да извърши делото, дадено му от Бога. Много хора в Стария завет са наречени помазаници на Бога: Давид, Саул, Навуходоносор и други. (бел.пр.)

4

Ученият от Харвардския университет, Херни Пресервъд Смит (Henry Preserved Smith) пише:

• "Аллах вече е бил известен с това име на арабите" ( Библията и исляма: или, влиянието на Стария и Новия Завет върху религията на Мохамед, New York : Чарлз Скрибнър (Scribner) и синове, 1897 г., стр.102 )

Д-р Кенет Краг, бивш главен редактор на престижното научно списание „Muslim World” (Мюсюлмански свят), един от най-известните съвр. западни изследовтале на исляма, чиито творби са обикновено публикувани от Оксфордския университет , коментара :

• Името Аллах е видно в археологически и литературни източници от предислямския Арабия"( The Call of the Minaret, (Вик от минарето), New York : ОУП , 1956 г., стр. 31)

Д-р Монтгомъри Уат (Watt), професор по арабски и ислямски науки в Единбургския университет и хоноруван професор по ислямски науки в колеж дьо Франс, на Джорджтаунския университет и Университета в Торонто, е направил задълбочено изследване върху предислямската концепция за произхода на Аллах. Той заключава:

"През последните години аз съм все по-убеден, че за адекватно разбиране възхода на Мохамед и от голямо значение за произхода на исляма, трябва да се съгласим, че в Мека е съществувал религиозен култ към висш бог наричан Аллах" . В известен смисъл това е форма на езичеството, но тя е толкова различна от класическото езичество, както обикновено то се разбира, че се нуждае от отделно проучване" („Мохамеданска Мека”,стр. VІІ . Виж също статията му "Вярата в един върховен Бог в предислямска Мека" , вестник за Научния семитология, Vol.16, 1971, стp. 35 - 40)

Цезар Фарах (Caesar Farah) в книгата си за исляма заключава по повод въпроса за предислямския произход на Аллах: “Няма причина, поради която, да се приеме идеята, че Аллах е заимстван от мюсюлманите, от свещените писания на християните и евреите” (“Исляма: убеждения и наблюдения”, (slam: Beliefs and Observations) New York: Barrons, 1987 г., стр. 28 )

Според изследователя на Близкия изток, учения Е.М.Уери (E.M.Wherry), чийто превод на Корана се използва и днес, в доислямския период, се е извършвало поклонение на Аллах, както и поклонението на Ваал, и двета божества се свързват с астралните религии в които се почитат Слънцето, Луната и звездите (“Цялостен Коментар върху Корана”, (A Comprehensive Commentary on the Quran) Osnabrück : Otto Zeller Verlag, 1973 г., стр. 36 ).

“В древна Арабия, божеството на Слънцето се разгледало като жена богиня, докато на Луната - като мъжки бог. Както е посочено от много учени като Alfred Guilluame, богът на луната се е наричал с различни имена, едно от които е Аллах (цит.с., Исляма (Islam) , стр. 7 )

“Името Аллах се използва като лично име за лунния бог, в допълнение към други негови названия, които са били използвани”. … “Аллах , богът на Луната е бил женен за богинята на Слънцето. От техния брак се родили три богини, които били наречени “дъщерите на Аллах”. Тези три богини били Ал Лат, (Al-Lat), Ал Уза (Al-Uzza), и Манат (Manat).

“Дъщерите на Аллах, заедно с Аллах и неговата съпруга, богинята на Слънцето се почитали като “висши богове”. Тоест, те стоели на върха в предислямския арабски пантеон” (Робърт Мъри (Robert Morey), “Настъплението на

5

Исляма”, (The Islamic Invasion) Eugene, Oregon, Publishers Harvest House, 1977, стp.50 - 51).

“Енциклопедията на Световната митология и легенди” (The Encyclopedia of World Mythology and Legend) , казва:

“Освен пред Аллах, те (арабите) се поклоняли още на множество по-малки богове и на “Дъщерите на Аллах” (цит.с., I: . 61).

Днес е добре известен фактът, доказан и археологически, че полумесецът като символ на Луната, е свързан именно с поклонението пред лунния бог, освен в Арабия, така и в целия Близък изток в доислямския период. Археолозите са открили множество статуи и йероглифни надписи, в които полумесецът е поставен над главата на божеството, за да символизира поклонението на Лунния бог. Интересното е, че докато Луната обикновено се почита като женско божество (бел.пр., при индоевропейците) в древния Близък изток, арабите го разглежда като мъжко божество.

В Месопотамия шумерският бог Нана (Nanna), наречена Шин от акадците, бил почитан по-специално в Ур, където той е главен бог на града, а също и в град Харан в Сирия, межу които е имало тесни религиозни връзки. Угаритски текстове съобщават, че Лунният бог е почитан под името Ирх (Yrh). Върху паметниците изобразяващи бога е представен със символа си - полумесец. В Асор (Палестина) в малък храм на ханаанците от късната бронзова епоха е била открита кавенна стела, изобразяваща две вдигнати за молитва ръце, и полумесец, което показва, че храмът е посветен на бога на Луната.

Почитането на звездните божества, вместо Яхве, винаги е било сериозно изкушението за израилтяните (Dt.4 : 19 ; Jer.7 : 18 ; Am.5 : 26 ; Ac.7 : 43 ). “Но Яхве е в зенита на небето (Йов 22:12 ).

(Бел.пр.: Луна: шумер. udnua, акад. bubbulu, хатски kap – луна, паралел с кетски qīp, югски xep – луна, хатски kušku – лунния бог, кит. 亙 свр. ф-ма gèng,

др.кит. kənγs, kənγh – увеличаваща се, млада луна, също 月, съвр.ф-ма yuè, др.кит. nγot, клас.ст.кит. nγwat – луна, бурушастки буруш. *γuha – луна, в др.египет. khy – луна, прасемит. *hilāl, угарит. hll, араб. hilāl, етиоп. helāl – нова луна, новолуние (оттук е името “аллах”), бербер. t-alli-t – луна, др.форма в араб. kamar – луна, араб. šahr, етиоп. ŝahr – нова луна, акад. *warh, угарит. финик. yrh, хебрев yārēah, етиоп. wärh – луна. В протобаски *hil-, *hila-, в баски illa, hila, ilargi – луна, в бурушаски *halánc – луна, тибет. zla-ba, бирман. диал. lă-vo, hla; в урутски šēl-ardə - луна, което показва че се касасе за древен, семито-пракавказки произход.)

“Арабското племе Кураишити (Quraysh), към което принадлежи и Мохамед, особено са почитали лунния Аллах, и трите му дъщери, които са били смятани като застъпници между хората и Бога.

“Поклонението на трите богини, Ал Лат, Aл Оза, и Манат, заема значителна роля в религиозният култ в Кааба (Kabah) в Мека. Имената на първите две дъщери на Аллах, всъщност за женски форми на самото име Аллах.”

“Името на бащата на Мохамед е Абд-Аллах. Името на чичо му е Обеид-Аллах, което показва че семейството е имало лична преданост, към този езически култ и поклонението пред Аллах, богът на луната”. (цит.с.., Мъри, стр.51). (бел.пр. което показва че най-вероятно Мохамед произлиза от стар жречески род!)

Историята доказва, че в предислямския си период, племето на сабеите в Арабия са почитали Луната, възприемане като мъжки бог Аллах, който е бил женен за богинята на Слънцето. Видяхме също, че е било традиция, името на Аллах да се

6

използва и като родово име в семйиството на Мохамед. Че Аллах е езически бог в доислямския период, е неоспорим факт. И така, възниква въпроса: защо Мохамед е “нарекъл” Бога, с името на езически бог, почитан от собственото му племе?

Неоспорим факт, е че Кааба е бил езически храм, където са били идолите на Аллах и другите арабски божества в предислямското време. Езичниците се молели към Мека и Кааба, защото това е мястото, където и било светилището на техните богове. И тъй като идолът на тяхния лунен бог, Аллах, е бил в Мека, те са се молили в посока към Мека.

Както стана ясно от приведените факти, и изследванията на учените занимаващи се с историята на Близкия Изток, религиозният култ към Лунния Бог, е бил широко разпространен, далеч отвъд Арабия. Целия Плодороден полумесец се е прекланял пред обожествената Луна. Според тези факти, става напълно ясно, защо ислемът има много бърз успех точно сред арабските племена които традиционно са почитали лунния бог Аллах. Става напълно ясно, защо полумесецът се превръща в символ на исляма, който се появява върху десетки знамена на ислямските държави в Азия и Африка, и се извисява над минаретата и покривите на джамиите. Корените на това явление са в далечния предислямски арабски езически период, когато са почитали Луната като бог на име Аллах, чието главно светилище е било в Мека. Образованите мюсюлмани разбират тези факти много добре, много по-добре, в действителност, отколкото повечето християни. Робърт Мъри (Robert Morey) припомня един свой разговор на тази тема:

“По време на едно свое пътуване до Вашингтон (окръг Колумбия), завърках разговор с един мюсюлманин, шофьор на такси от Иран. Когато го попитах, “Откъде исляма е получи символа си - полумесеца?” той отговори, че това е древен езически символ и се е използва в целия Близък изток, и че приемането на този символ е помогнал мюсюлманите лесно да привелкат към новата религия, голяма част от населението на целия Близък изток. Когато отбелязах, че думата Аллах е била използвана като име на Лунния бог, чийто култ е съществувал в предислямска Арабия, той се съгласи, че това е така. После посочих, че религията и Корана на Мохамед могат да се обяснят от гледна точка на предислямската култура, обичаи и религиозни идеи, той също се съгласи с това! Той обясни, че е получил мюсюлманско университетско образование, но в един момент от живота си е решил да проучи исляма от научна гледна точка и в резултат на това е загубил вярата си в исляма. Значимостта на предислямския източник на името Аллах не може да се надценява”. (цит.с., стp.52-53).

Особено интересно е, че се наблюдава паралел между развитието на исляма и Римокатолическата църква, и двете религии абсорбират езически идеи, за да привлекат новопокръстените. Мохамед не е бил сам в плагиатството си на други религии. Фалшиви “християнски” църкви са го правили и правят прекалено явно. Тези, произнасящи името на Христос трябва да разбират подобни неща. И поради тази причина, авторът на тази статия, се е отказал от всички фалшиви форми на християнството и се върна към първоначалното учение на Библията и към истинския Бог, Яхве-Елохим.

Ако има едно нещо, което е било пределно ясно, в сравнителното изучаването на религиите, това е, че всички основни религии имат различни концепции за божеството. Яхве, Аллах, Вишну и Буда са абсолютно различни. С други думи, не е вярно твърдението че всички религии се покланят на един и същи Бог, само че го наричат под различни имена. Ето защо използването на думата “Бог” в описанието на дадено божество е много специфично и трябва да се върнем

7

към имената на тези божества, за да открием какво всъщност това означава, по отношение на личността и атрибутите му. Без да обръщам внимание на съществените различия, които разделят световни религии, е некоректно, по този начин да се оспорва тяхната уникалност на световни религии. Яхве, бога от Библията, не е Аллах бога от Корана, не е Вишну бога от Ведите, не е Буда, бога на будистите и пр. Както ще видим по-нататък, има фундаментални различия между Яхве и Аллах по отношение на личните качества, теологията, морала, етиката, сотериологията, есхатологията, теокрацията, и в почти всяко друго отношение. Те представляват два различни духовни свята. И когато открием, дори повече от характера на Яхве, чрез откровението на Йеишуа (Yah'shua) или Исус, ще видим, че разликата между Библията и Корана, е още по-голяма. Има още доказателства относно истинския произход на божеството, което исляма почита като Аллах.

C. Археологията свързана с Лунния Бог Мюсюлманите се покланят на божество наречен Аллах и твърдят, че Аллах

в доислямския период е библейския бог, Яхве почитан от патриарсите, пророците и апостолите.

Ахмед Деедат (Ahmed Deedat), добре известен мюсюлмански апологет, твърди, че Аллах е библейското име за Яхве въз основа на израза “Алилуя” (Allelujah), който той представя като “Аллах-луях” (Allah-lujah) (“Какво е името му”, Дърбан, 1990 г., стр. 37 / What is His Name?, Durban, SA: IPCI, 1990, p.37). Това само показва, че той не разбира иврит, тъй като израза “алилуя” (haleluyah) е производен на името Яхве, Ях, и глагола "да хвалят" (буквално, Хвалете Бога!). И другите негови “библейски” аргументи са също толкова абсурдно. Той твърди, че думата "Аллах" никога не е била известна в езическия период. “Аллах е уникална дума за единствения Бог ... не може да се използва назв. Аллах, за обозначаване на богиня”, казва Деедат. Но това, което той не казва на своите читатели е, че една от дъщерите на Аллах е била наричана Ал Лат, което е всъщност, името Аллах в ж.р. Въпросът следователно, опира до претенциите и тенденцията която прокарват ислямските теолози, че е налице една непрекъсната приемственост: от юдаизма в християнството и към исляма, и крайната цел е да се докаже закономерността и “законността” на налагането на исляма върху евреите и християните. Ако “Аллах” и е част от потока на Божественото откровение в Писанието, и следователлно това е следващата стъпка в развитието на библейската религия, то исляма се явява нейна най-висша форма на порявление, следоватлено, всички вярващи в единствения бог, трябва да станат мюсюлмани. Но, от друга страна, ако Аллах е предислямския езически бог, то тогава основната на това твърдение, автоматически се опровергава.

Религията твърде често изпитва сериозни затруднения, когато се сблъска с резултатите от солидни научни и археологически доказателства. Така че, вместо безкрайно да се спекулира с миналото, трябва да се обърнем към науката, за да видим какво разкриват доказателства. Както ще видим, неоспорими доказателства показват, че бог Аллах е езически бог. В действителност, той е Лунния бог, който е бил съпруг на богинята на Слънцето, а звездите са дъщерите им. Археолозите са открили храмове на Лунния бог в целия Близък изток. От планините на Турция, до бреговете на Нил, най-разпространената религия на древния свят е било почитането на Лунния бог. Такава е била дори религията на патриарх Авраам

8

преди Господа (Яхве) да му се яви и да му заповяда да напусне дома си в Ур Халдейски и да се засели в Ханаан.

Сцена от времето на Авраам. Един търговец, със съпругата и дъщеря си, пред пирамида на

Ур, наблюдават молитвата и шествието на жреците и музикантите, които носят позлатена статуя на лунния бог Шин, за да я поставят в храма разположен на “Небесния хълм”. (Художествена

реконструкция на базата на музейни артефакти, стенописи, открити в разрушените градове и т.н. в древна Месопотамия).

Шумерите, са първата писмена цивилизация в региона, оставила хиляди изписани с клинопис глинени плочки, описващи техните религиозни вярвания. Както се вижда от изследването на Сьоберг и Хал (Sjöberg, Hall) , древните шумери са почитали Лунния бог, който наричат с много различни имена. Най-популярните са Нана (Nanna), Суен (Suen) и Асимбабар (Asimbabbar) (Mark Hall, A Study of the Sumerian Moon-god, Sin, /Изследване на шумерския бог на луната Шин, PhD., 1985 г., Пенсилвански Университет). Неговият символ е полумесеца. Като се има предвид големият брой на артефактите, свързани с почитането на този лунен бог, става ясно, че това е господстващата религия в Шумер. Култът към Лунния бог е най-популярната религия в цялата древна Месопотамия. Асирийците, вавилонците, и Аркадците, заимстват думата Suen и я трансформира в Шин, като най-популярно название на това божество (Аустин Потс , Химните и молитвите към Лунния бог Шин, PhD., 1971, Dropsie College , стр. 2 ). Както професор Потс е отбелязал: “Шин е същ. име от шумерски произход, което е било заето от съседните семити” (цит.с. , стр.4). (бел.пр.: (d)suen (EN.ZU) едно от двете имена на лунния бог (също и (d)nanna), използвано в района на Ур.: Elementary Sumerian Glossary M. Civil 1967)

В древна Сирия и Кана, Лунния бог Шин обикновено се свързва с Луната в своята първа фаза. От време на време, в пълната луна се поставя полумесец за да подчертае всички фази на Луната. Богинята на Слънцето е съпруга на Шин и звездите са техните дъщери. Например, Ищар е дъщеря на Шин (пак там, стр. 7).

Жертвоприношения на Лунния бог, са описани в текстовете от Рас Шамра (Рас Шамра стела от Северна Сирия). В Угаритски текстове, Лунниа бог е понякога се нарича Кусух (Kusuh). В Персия, както и в Египет, Луната-бог е изобразен на стенописите на най-високо място. Той е бил съдия за смъртните и богове.

В интерес на истината, навсякъде в древния свят символът на полумесеца може да се намери върху печати, стели, керамика, амулети, глинени плочи, разл.

9

цилиндри, тежести, обеци, огърлия, стенни фрески, и т.н. В Кажи-ел-Обейд, е открито статуя на меден телец, с полумесец на челото, същият идол (златния телец), израилтяните почитали в пустинята Шин (Синай) по времето, когато Моисей е на върха на планината и получава Десетте Божи заповеди от Яхве. Докато Божия пророк (Моисей) разговаря с истинския бог Яхве, израилтяните са практикували идолопоклонство на Лунния бог, Шин - идол с тяло на бик и главата на човек с инкрустиран полумесец на челото. В Ур, върху стела от Ур-Намму (Ur-Nammu) има изобразен символ - полумесец, поставен в най-горната част от изображенията на боговете, защото Лунния бог е бил господар на боговете. Дори хлябът се пече във формата на полумесец, като акт на почит към Лунния бог (Пак там, стp.14-21).

Карум – изображения на полумесец и звезда

Друг предислямския полумесец и звезда на същото място

Предислямски изображения на полумесец със звезда, в ляво (Анатолия), в средата съвр. ислямския

символ, и изображение на персийската богиня на Луната ( в дясно)

В гр. Ур (Халдея) култът към Лунния бог, е много силен, и върху глинени плочки от това време са чете и едно от имената ме – Наннар (Nannar) (бел.пр. в зап.чадски nān, др.египетски n`n, праафразийски *nan – бог). Храм на Лунния бог е разкопан в Ур от археолога Леонард Уули. Той открива много археологически артефакти, които се съхраняват днес в Британския музей, и са нагледни примери за този култо. Харан е също известен със същия религиозен култ – поклонението на Лунния бог.

10

Подобно е положението и във Вавилон. Полумесецът е задължителен атрибет на Лунния бог и присъства при всяко негово изображение.

Лунния бог, изображения от Рас Шамра (Сев.Сирия) и Египет

През 1950 е открит храм на Лунния бог в Асор (Палестина). Там са намерени два идола на Лунния бог. Всеки от тях е статуя на мъж, седнал на трон с полумесец издълбан на гърдите му. От разчетените надписи, става ясно, че това са идолите на Лунния бог (долу вдясно). Върху друга плоча са изобразени две ръце, протегнато в молитва към Луната. Открити са и по-малки статуи, изобразяващи дъщерите на Лунния бог. (вж. по-горе)

11

Какво е положението в Арабия? Както посочва професор Кун, „мюсюлманите са пословични със своята неприязън към всякакви по-стари езически традиции, и отричат и фалшифицират всичко което напомня за такова влияние”. (Карлтън С. Кун, „Южна Арабия”, Washington DC, Smithsonian, 1944, стp.398). През ХІХ век, археолозите Арно (Arnaud), Халеви (Halevy), и Гласър (Glaser) разкриват в Южна Арабия хиляди сабейски, минеански и карабаниански надписи, които впоследствие са преведени.

През 1940 г. археолозите Г.Катън Томпсън и Карлтън С. Кун правят някои интересни открития в Арабия. През 1950 г., Уендъл Филипс, У.Ф. Олбрайт, Ричард Бауър, изследват Катабан, Тамна, и Мариб (древната столица на Шеба).

През 1944 г. Г.Катън Томпсън (G. Caton Thompson) описва в книгата си, „Гробниците и храмовете на Луната” за открития от него и изследван храм на Лунния бог в Хурейдах (Hureidah), в южната част на Арабия (виж картата по-горе). Символът „полумесец” и не по-малко от 21 надписа, съдържащи името Шин са открити в този храм (вж. по-горе в ляво). Също е открит и идол (статуя) на Лунния

12

бог. (виж горе). Това бе потвърдено от други известни археолози. (вж.: Richard Le Baron Bower Jr. and Frank P. Albright, Archaeological Discoveries in South Arabia, Baltimore, John Hopkins University Press, 1958, p.78ff; Ray Cleveland, An Ancient South Arabian Necropolis, Baltimore, John Hopkins University Press, 1965; Nelson Gleuck, Deities and Dolphins, New York, Farrar, Strauss and Giroux, 1965)

Хиляди надписи са били открити по стени и скали в Северна Арабия. Освен релефи, са откривани и оброчни купи, използвани в поклонението на „дъщерите на Аллах”. Трите дъщери, Aл Лат, Aл Оза, и Манат понякога са изобразява ни заедно с Аллах - лунния бог, с полумесец над тях (Северноарабските археологически находки относно Ал Лат са разгледани в: Isaac Rabinowitz, Aramaic Inscriptions of the Fifth Century, JNES, XV, 1956, pp.1-9; Another Aramaic Record of the North Arabian goddess Han'Llat, JNES, XVIII, 1959, pp.154-55; Edward Linski, The Goddess Atirat in Ancient Arabia, in Babylon and in Ugarit: Her Relation to the Moon-god and the Sun-goddess, Orientalia Lovaniensia Periodica, 3:101-9; H.J.Drivers, Iconography and Character of the Arab Goddess Allat, found in Études Preliminaries Aux Religions Orientales Dans L'Empire Roman, ed. Maarten J. Verseren, Leiden, Brill, 1978, pp.331-51).

Археологическите доказателства показват, че доминиращата религия в Арабия е била култът към Лунния бог. Старият Завет също съобщава за този култ. (напр. Dt.4: 19; 17:03; 2 Ki.21: 3,5; 23:05; Jer.8: 2; 19:13; Zeph.1 : 5). Когато Израел е във властта на идолопоклонството, то това е същият култ към Лунния бог. В старозаветните времена, Набонид (555 – 539 г. пр.н.е.), е последният цар на Вавилон, при който е построен храм в Тайма (Арабия), като център за поклонение на Лунния бог. Според Сегал (Segall): „звездната религия в Южна Арабия винаги е бил доминирана от култа към Лунния бог в различни вариации”. (Berta Segall, The Iconography of Cosmic Kingship, the Art Bulletin, vol.xxxviii, 1956, p.77).

Много учени също са забелязали, че името на Лунния бог, Шин, е част от арабското название „Синай”, т.е. „пустинята на Шин”, и т.н.

Когато популярността на Лунния бог започва да отслабва в страните от Близкия Изток, арабите останали верни на убеждението си, че Лунния бог е най-великия от всички богове. Докато те се покланяли на 360 богове в Кааба в Мека, Лунния бог е главният божество. Кааба в Мека е бил построен като храм за Лунния бог. Това е, което го прави най-свещеното място за арабския езически период.

Храмовете на Лунния бог е действащ дори и в християнската епоха. Данните, събирани от Северна и Южна Арабия показват, че Лунния бог се почита,

13

дори и след появата на Мохамед и все още доминиращ култ. Според многобройните надписи, името на Лунния бог е Шин, а титлата му „ал-илах” което означава „божество”, а Шин е бил главен бог, намиращ се на върха на древноарабския пантеон, както посочво Кун н ктигата си "The God Il or Ilah was originally a phase of the Moon-God" (Coon, Southern Arabia, p.399).

Лунния бог се нарича Ал Илах, и името му е съкратен до Аллах в доислямския период. Езичниците арабите дори използвали името Аллах, сред имената, които са давали на децата си. Например и бащата и чичото на Мохамед също носят името Аллах. Този факт показва че името Аллах е съществувало и прези Мохамед. Проф. Кун казва: „По същия начин, под опеката на Мохамед, анонимния Илах, става Ал Илах, за да еволюира до върховен и единствен бог Аллах.” (пак там).

Този факт отговаря на въпросите: „Защо никога Аллах не е описан в Корана?” и „Защо Мохамед приемем, че езичниците араби знаят кой е Аллах?”

Мохамед е бил посветен в религията на Лунния бог Аллах. Но той отива една стъпка по-напред от своите сънародници, езичниците араби. Докато те вярват, че Аллах е лунния бог, и е най-великият от всички богове и върховно божество в пантеона на божествата, Мохамед решава, че Аллах е не само най-големият бог, но е и единствен Бог.

Всъщност той каза: „Те (арабите) вече смятат, че Лунния бог Аллах е най-великият от всички богове. Всичко, което искам да направя, е да приемат идеята, че той е единственият Бог. Не съм срещу култа към Аллах, но той трябва да напусне жена си (Слънцето) и дъщерите си (Звездите) и всички останали богове.”

Това се вижда от факта, че първата точка на мюсюлманското вероизповедание е не „Аллах е велик”, а „Аллах е най-великият” - той е най-великият сред боговете. Защото Мохамед е казал, че Аллах е най-великият сред останалите богове в политеистичната езическа религия. Всъщност арабите езичници не обвиняват Мохамед, че проповядва култ към „различен”, „друг” Аллах от този, на който се поклоняват. По този начин „Аллах” е същия Лунен бог според археологическите доказателства.

Мохамед като по този начин се опитва да пропагандира доктрината си в двете посоки. За езичниците, той каза, че всъщност Аллах е техния стар лунен бог. За евреите и християните, каза той, че Аллах всъщност е техният Бог, но нарачен под друго име. Но евреите и християните, които почитали Яхве, знаели по-добре кой е техния бог и отхвърлили Аллах като фалшив бог.

Ал Кинди, един от най-ранните християнски апологети срещу исляма, посочва, че в ислямя бог Аллах не идва от Библията, а от езичеството на Сабеите. Те не се покланят на Бога от Библията, а на Лунния бог и дъщерите му Ал Оза, Ал Лат и Манат. (Three Early Christian-Muslim Debates, ed. by N.A.Newman, Hatfield, PA, IBRI, 1994, pp.357, 413, 426).

Д-р Нюман заключава в изследването си за споровете межуду ранните християни и мюсюлмани, като посочва, „Ислямът се оказва ... отделна и антагонистична религия, която се развива от от идолопоклонството” (пак там, стp. 719). Ислямският учен Цезар Фарах (Caesar Farah) заключава: „Няма причина, поради която, да се приемат идеята, че Аллах е заимстван при мюсюлманите от християните и юдеите”. (Caesar Farah, Islam: Beliefs and Observances, New York, Barrons, 1987, p.28).

Арабите се покланяли на Лунния бог като върховно божество. Но това не е библейски монотеизъм. Луннияг бог е най-висш сред другите богове и богини, но

14

това все още е политеистична религия. Сега, когато археолозите са открили много идоли на Лунния бог, вече не е възможно да се избегне този факт, доказващ че Аллах е езически бог в доислямския период. Затова не е чудно, че символът на исляма е полумесецът? Затова полумесецът е поставен на върха на техните джамии и минарета? Затова полумесецът се намира върху знамената на ислямските народи? Култът към Луната е съхранен и в ислямския календар, където месеца, започва и завършва с появата на лунния сърп в небето.

Заключение Езичниците араби почитали Лунния бог Аллах, с молитва към Мека по

няколко пъти на ден; ходели на поклонение в Мека; обикаляли храма на Лунния бог, наречен Кааба, и целували свещенния черен камък; пренасяли в жертва животни в чест на Лунния бог; хвърляли камъни за да прогонят дявола, гладували по месец, който започвал и завършвал с появата на лунния сърп на небето; раздавали милостиня на бедните, и т.н.

Фактът, че мюсюлманите се покланят само на един бог и са монотеисти, не доказва, че този бог е истинският Бог. Подобна езическа „реформа” е станало в древен Египет, когато фараона Аменхотеп IV (Ехнатон) решава да стане монотеист, като богът Слънце Атон, е обявен за единствения истински бог на Египет, а почитането на другите божества се забранява и преследва.

Има четири интересни паралели между реформата на Ехнатон и исляма: (а) Ехнатон издига мъжкият бог на слънце за единствен бог на Египет, като

същевременно (б) Мохамед издига мъжкият бог та Луната, за единствен бог на арабите . И

бога на Ехнатон, и този на Мохамед, са различни от представата за бога в Библията, тъй като са продукт на политеистични религии . А има и трети паралел

(в) технически Ехнатон се опитва да изгради монотеистична религия, като никога не нарича себе си „от Бога”. И накрая,

(г) Аменхотеп IV се използва като символ за бога си кръста „Анкх”, състоящ се от слънчевия диск поставен на върха на Тау-подобен кръст, докато Мохамед запазва за исляма страия езически символ – полумесецът, знакът на Луната и на лунния бог Аллах.

Претенцията на мюсюлманската, че Аллах е Богът на Библията (Яхве) и че ислямът е възникнал като религията на пророците и апостолите, се оборва твърдо, с преобладаващите археологически доказателства. Ислямът е нищо повече, от едно възраждане на древния култ към Лунния бог. Той е взел символите, ритуалите, церемониите, а дори и името на своя бог от древната езическа религия на почитаща Луната като бог. Не е изненадващо, че думата „Аллах” не е измислена от Мохамед или е открита за първи път в Корана.

Известният учен, занимаващ се с Близкия изток Х.А.Р. Гиб посочва, че поради това, Мохамед изобщо не обяснява кой е Аллах в Корана, което показва че аудиоторията му са познавали Аллах, много преди времето, когато е роден Мохамед. (Mohammedanism: An Historical Survey, New York: Mentor Books, 1955, p.38).