138 години от героичното Априлско въстание

На 20 април 1876 г. в Копривщица избухва Априлското въстание. През настоящата 2014 г. се навършват 138 години от това велико историческо събитие.

Местността Оборище

Тук през 1876 г. се провежда първото в историята на България Велико народно събрание, на което се взема решение за обявяване на Априлското въстание. Целта на въстанието е да освободи българските земи от продължаващото пет века османско владичество.Депутатите пристигат в Панагюрище още на 9-10 април 1876 г., спазвайки пълна конспирация.

Заседанията в местността Оборище продължават от 14 до 16 април. Надделява мнението, че въстанието трябва да има своя едноличен предводител и след бурни спорове правомощията се дават на българския революционер Георги Бенковски (1843 – 1876 г.). Делегатите вземат решение за повсеместно въстание и избират комисия, която разработва план за бъдещата революция.

БЕНКОВСКИ"Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която няма да заздравее никога, а на Русия - нека тя да заповяда!". ( едни от последните му думи…)

Речта на Бенковски пред делегатите на Оборище

За всяка нация има

исторически отрязък, който осмисля нейното съществуване.

За нас, българите,

това е врeмето на Априлското въстание.

Поради предателството на един от присъстващите депутати на Оборищенското събрание, местните турски власти научават за взетите решения и предприемат незабавни контрадействия.

На 19 април една конна полицейска

група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет.

Веднага след извършеното нападение Т. Каблешков изпраща до Панагюрище бързо писмо, с което приканва всички българи към всеобщ бунт. Понеже е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то придобива известност като "Кървавото писмо".

Веднага след получаването на писмото в Панагюрище, Бенковски обявява въстанието.

Създава се Военен съвет, или т.нар. Привременно правителство, което става главен орган на революционната власт в IV революционен окръг.

КопривщицаКалъчевият мост

Тук е пукнала първата пушка на въстанието

Десет дни продължило нейното тържество като княгиня на окървавеното въстание, което се оказало първият чут зов на България към Европа.

Райна Футекова- Попгеоргиева-първата дипломирана акушерка в България

Знамето

“На втория ден на свободата знамето беше довършено. Тогава по желание на гражданите трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най- тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старци хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „ Ура” и „ Да живее’’ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.” Из спомените на Райна Попгеоргиева

Жертвите на зверски потушеното въстание

Загиват над 30 хил. души, но животът им не е погубен напразно - саможертвата им привлича погледа на света. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза.

Жертвите

“ Баташкото клане”- картина на Антони Пьотровски

След Баташкото клане Дръвникът за рязане на въстанически глави

Отец Кирил, придружавал Бенковски до последния му дъх

Паметник на отец Кирил Слепов в Калугеровския манастир “Св. Никола”След убийството на Бенковски отец Кирил е заловен и изтезаван в софийската "Черна джамия". Половината му брада и мустак са оскубани и на врата му е била окачена торба с отрязаната глава на войводата. По-късно лежи в цариградската тъмница рамо до рамо с Кирил Ботев, Стоян Заимов и Никола Обретенов. Почива година след потушаването на Априлското въстание.

Кочо ЧестеменскиЛегендарен герой от Априлското въстание през 1876 г., майстор-чизмар.

Роден е през 1840 г. в с. Динката, Пазарджишко. Баща му, Георги Честименски, бил земеделец. Когато Кочо бил малък, майка му настояла пред Георги да продаде имота си и семейството се преселило в родния ѝ град Пазарджик, където детето отраснало и се изучило.

Кочо Честеменски- в средата на снимката

Родът на Кочо

Родословно дърво Род Честеменски от с. Динката

Родословното дърво на рода Честеменски е изработен от госпожа Гинка Донова от град Пазарджик, работила в училище “ К. Честеменски” с. Динката през 90- те год. на миналия век.

Когато завършил училище, родителите му го дали да учи занаята папукчийство, т. е. чехларство, а по-късно и обущарство. Макар да нямал възможност да учи повече, будният и любознателен младеж се включил в културния живот на Пазарджик, особено след основаването на читалище "Виделина". Там Кочо се запознал с учителя Петър Бонев, бъдещ революционер.

Този портрет на Кочо върху плат е нарисуван в началото на 80- те години на миналия век от учителя Петко Методиев, един самороден талант.

През 1869 г. семейството се преместило в Пловдив. По-късно Кочо станал самостоятелен майстор и отворил свой дюкян. В 1870 г. се оженил за девойката Теохана. Родило им се момиченце, нарекли го Райна.

Кочо Честименски и Спас Гинов били принудени да се приберат при семействата си в обсадения храм. И когато мнозина от перущенци загубили надежда за спасение, се случило нещо ужасно. За да не бъдат обезчестени и поругани от озверелия враг, Спас Гинов и Кочо Честименски решили сами да погубят семействата и самите себе си. Спас Гинов, народният представител на перущенци от събранието в Оборище, застрелял с револвера си пет от шестте си деца, жена си и себе си. Дванадесетгодишният Рангел бил спасен от дядо си Кольо Делев, който го скрил между чувалите със сухар и детето доживяло Освобождението. Кочо убил невръстната Райна - единственото си дете, - жена си Теохана, племенницата си Варвара и накрая себе си.

“Защитата на Перущица ”, худ. Добри Добрев / от църквата “ Свети Архангел Михаил” в Перущица

“Перущице бледна, тняздо на герои, слава! Вечна слава на чедата твои, на твоята пепел и на твоя гроб,дето храбро падна въстаналий роб!Слава теб, че ти се одържа до крайност и бори се в пушек, и падна със сяйност.Ти в борбата черна и пред турский гневиздига високо твоя свилен лев,и глава не клюмна, и меча не даде,и твойта светиня срамно не предаде,и нашта свобода ти я освети,и за толкоз жъртви гордо отмъсти!

Поклон на теб, граде, пепелище прашно,на борба юнашка свидетелство страшно!Твойте чеда бяха силни в трудний час,твойта гибел беше тържество за нас,защото ти падна със падане новои в нашта исторья тури светло слово.Защото ти блесна в синия просторслед многото подлост, сред общий позор!Защото пропадна и в гроб се халосаславно, както Прага, както Сарагоса,обвита във пущек, окъпана в кръв;защото ти - сетня - пример даде пръвкак да мре народа и не моли бога;и не рече: милост! в общата тревога;и - нищожна, тъмна, без крепост, без мощи със голи ръце, и без никой вожд,без минало славно, без примери славни,що малките правят с великите равни,ти с твойта смърт страшна и храбри момиКартаген надмина, Спарта засрами!»

Памет

Скулптура в църквата “Св. Архангел Михаил”

Жертвите на въстанието са неизброими. Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. руската държава обявява война на турската империя. Тази война слага край на робството в България на 3-ти март 1878 г. с подписването на

Санстефанския мирен договор. 

За тези, които обичат да четат повече:

Слава на героите от Априлското въстание!